Hyuga
Hyuga

Clan Hyuga
 
HomeHome  FAQFAQ  SearchSearch  RegisterRegister  Log in  

Share | 
 

 Исторята на LINEAGE света ! Part I

View previous topic View next topic Go down 
AuthorMessage
????
Guest



PostSubject: Исторята на LINEAGE света ! Part I   Tue Dec 08, 2009 12:36 am

Край големия огън
==============

Той вдиша дълбоко, пое целия дим и после го издиша бавно. Голяма част от лицето му беше скрита от дебела, извехтяла качулка, а зад нея имаше само гъста тъмнина. В слабото блещукане на неговата лула беше невъзможно да видиш очертанията на лицето му.

Той се представи като странстващ певец, на което никой не повярва, защото гласът му беше прекалено дебел, неравен и дрезгав, а още по-странно беше, че пътува сам в опасната гора.

Както и да е, той предложи да ни разкаже история, ако ние споделим с него вечерята и топлината на огъня си. Приехме с мисълта, че не можем да оставим този пътник сам в студената гора, нагласихме се удобно пред огъня държейки оръжията си в готовност, в случай на неочаквана опастност и зачакахме историята. Нощта беше ледено студена, обвита в тишина, когато той започна да разказва, дебелият му дрезгав глас се разнесе из планината...!

============================

Голямото начало

„Историята, която сега ще ви разкажа е за онези, които наричаме богове. Слушайте внимателно, защото това е истинската история....”

Много, много отдавна преди съзнанието, съществувала само сфера в която всички творения бяха събрани в едно. Тъй като нямало нищо, с което тя да бъде сравнена, ще ви я опиша така: тя била малка и в същото време голяма, тъмна и в същото време блестяща, тя беше всичко и в същото време нищо...


Преди стотици милиони години сферата не преставала да се уголемява и две сили в нея започнаха бавно да се развиват. Разраствайки се, все повече и повече, те се превърнали в Съзнанието и Егото и се разделили на лъчиста светлина и тъмен мрак. Лъчистата светлина станала жена и нарекла себе си Ийнхазад, а мракът станал мъж и нарекъл себе си Гранд Кайн. Тези две същества белязали началото на цялата Вселена, такава каквато я познаваме сега.

Ийнхазад и Гранд Кайн обединили силите си за да разчупят сферата на малки парченца от всякакъв вид и форма. Някои парченца се издигнали да направят небето, други паднали и направили морското дъно, между тях била водата, а на места дъното на морето се издигнало, за да оформи сушата.

Духът на Сферата, който бил разбит заедно с нея бил наречен Ефир.Разбиването му сложило начало на всички животни и растения. „Творенията на Генезиса” били оформени от този Дух и най-прелестните сред тях били гигантите. Те били известни като Мъдреците, защото интелигентността им била голяма колкото и невероятно силните им тела. Гигантите обещали да пазят вярата си в Ийнхазад и Гранд Кайн, защото именно двете божества са създали техния живот и техния свят. Ийнхазад и Гранд Кайн останали много доволни от Гигантите и ги назначили за господари на всички живи същества на земята. Това всичко било преди съществуването на истинския Рай и Смъртта.

Ийнхазад и Гранд Кайн родили много деца-богове. Първите пет деца били дарени с възможността да контролират земята. Най-голямата им дъщеря Шилен отговаряла за водата, най-големият им син Паагрио отговарял за огъня, а втората по големина дъщеря Мафр била отговорна за сушата. На вторият по възраст син Сейха те дали отговорността да владее вятъра. За най-младата дъщеря, Ева, не останала сила над която да господства, за това тя създала поемите и музиката. Докато другите богове били заети със задълженията си, Ева творяла поеми и ги обгръщала в музика. И ето как ерата на боговете започнала.

=====================================
Създаването на расите

Ийнхазад бе богинята на творението и създала форми използвайки собствения си Дух, а нейните деца използвали силите си, за да вдъхнат живот на тези форми.
Шилен вляла силата на водата в първата форма, която била създадена. Така се появила расата на Елфите. Паагрио вдъхнал силата на огъня във втората форма и се появила расата на Орките. Мафр втъкала силата на земята в третата форма и така била създадена расата на Джуджетата. Сейха пък вдъхнал силата на вятъра в четвъртата раса и била създадена расата Артиъс.
Гранд Кайн бе богът на разрухата и когато видял творенията на Ийнхазад, той започнал да любопитства и завижда. Тогава последвал примера на жена си и създал форма по негов образ и подобие, използвайки своя Дух. Отишъл той при най-голямата си дъщеря Шилен и я помолил да вдъхне от силата си на неговото творение. Шилен била много изненадана и му рекла: „Татко, защо искаш да сториш подобно нещо? Ийнхазад, моята майка, е отговорна за създаването. Моля те не пожелавай работа, която не е твоя. Създание, което е получило живота си от Господаря на разрухата не би довело до нищо друго освен...разруха...” Но Гранд Кайн не се отказал. След много придумване и убеждаване, той успял да получи духа на Шилен. „ Добре тогава, ще го направя, но вече дадох силата на водата на майка, затова всичко което мога да ти дам са само остатъци.” Шилен дала духа на застояла и мръсна вода на баща си, а той с радост приел. Но Гранд Кайн почуствал, че това не е достатъчно за неговата форма, за това отишъл при Паагрио. Също като Шилен и Паагрио го предупреждавал, но в крайна сметка дал силата на угастващия огън на баща си. Мафр също не желаела да вдъхне сила на формата на баща си, но на края със сълзи на очи дала духа на безплодна и замърсена земя. Сейха от своя страна дал силата на неконтролируемият силен вятър. Доволен от постигнатото Гранд Кайн взел всичко дадено му и извикал силно „ Вижте живите същества, които аз създавам, вижте онези които ще бъдат роедни с духа на водата, огъня, земята и вятъра. Те ще са по-силни и по-мъдри от Гигантите и ще управляват света.
Гранд Кайн влял живот във формата по свой образ и подобие и погледнал резултата, който бил повече от ужасен. Неговото създание било слабо, глупаво, срамежливо и страхливо. Всички богове презирали съществото на Бога на разрухата. Обхванат от срам Гранд Кайн се скрил, изоставяйки своето създание. Това същество било наречено...Човек...
Расата на Елфите била мъдра и знаели как да правят вълшебства, но били по-малко мъдри от Гигантите, за това те ги оставили да им служат в политиката и делата свързани с магия. Орките били силни. Те притежавали неизчерпаема сила и огромна воля, но не били силни колкото Гигантите, за това помагали във воюването. Джуджетата имали дарба за създаването на материали, били много добри инженери, обучени математици и отлични във финното конструиране, за това Гигантите им позволили да работят в банките и производството.
Крилатата раса на Артиъс обичала свободата и притежавали неубоздано любопитство. Гигантите се опитали да заловят и подчинят тези свободолюбиви същества, но малко след като затворили Артиъс в клетка, те губели силата си и умирали. Нямали друг избор освен да ги оставят да летят свободно. Артиъс посещавали градовете на Гигантите и им носели новини от всички краища на света.
Човеците не можели да се справят с нито една от задачите, за това те станали роби, вършейки всякакъв вид прислужнически труд. Техният живот с нищо не се различавал от този на животните.

============================================

Войната на Боговете

Гранд Кайн бил свободен и без морални задръжки Бог. Поради този факт, той направил голямата грешка да преласти най-голямата си дъщеря Шилен. Двамата имали афера, която пазели в дълбока тайна от Ийнхазад, докато един ден Шилен не забременяла. Когато майка и разбрала – побесняла от яд. Лишавайки дъщеря си от позицията й на богиня на водата, Ийнхазад наредила Шилен да бъде прогонена от континента. Гранд Кайн не поел никаква отговорност и обърнал гръб на всичко, а Шилен била изоставена сама да се бори със съдбата си.
Бременна, тя отплавала на изток на вътре към средата на Тъмната гора. Тя родила проклинайки Ийнхазад и Гранд Кайн. Децата, които се родили носели последствията от гневните и отчаяни клетви на Шилен. Така се родили демоните. Сред тях най-страшните били наречени Дракони.
Родили се точно 6 дракона в съотвествие на шестте клетви отправени към шестимата богове. Шилен била изпълнена с гняв към майка си, която я прогонила и към Гранд Кайн, който я преластил и изоставил. За това сбирайки силата на децата си, тя сътворила армия с която да накаже боговете.

Най-силните – Драконите, били най-отпред водейки тъмната армия, която щяла да се сражава срещу боговете. Чувайки това, Аулакирия, дракона на светлината погледнал Шилен и отронил „ Майко, ти не знаеш какво правиш. Наистина ли искаш, пълното унищожение на боговете? Наистина ли искаш твоята майка, баща, братята и сестрите ти да паднат на земята обляти в собствената си кръв?” Но това не вразумило разгневената и наранена Шилен.
На края демоните нахлули в двореца на боговете и започнала ужасяваща битка. Шестте дракона унищожили всичко в Божествения дворец. Дори самите богове били уплашени от невероятната сила, която драконите притежавали. Изглеждало така, сякаш войната ще продължи вечно. Ако битката не бе спряла светът просто щеше да престане да съществува. И всички живи твари щяха да бъдат заличени. Много бойни вестоносци на боговете и демони биваха унищожавани. Всеки ден на небето имало гръмотевици и светкавици от двете огромни сили които се сблъсквали с голяма сила. Гигантите и останалите живи същества потрепервали, гледайки ужесточената война в небесата.
Битката продължила няколко години, в последствие обаче балансът наклонил в полза на една от страните. Въпреки многобройните си рани и страдания, Ийнхазад и Гранд Кайн притежавали по-велика сила и унищожили много от демоните. Драконите продължили да се бият въпреки многобройните рани, но тяхната умора и немощ ставал все по-видима и по-видима. След време, изглеждало така че войната щяла да приключи с унищожаването на цялата армия на Шилен. В крайна сметка Драконите разтворили огормните си криле и отлетели към земята да дирят скривалище. Оцелелите демони ги последвали в бягството, а боговете искали да унищожат отстъпващите врагове, но заради собствените си рани единственото, което можели да направят е да гледат как демоничната армия си заминава.

===========================================

Голямото наводнение

Когато Шилен изчезнала, Ева наследила властта да управлява водата. Но тя имала плаха натура и след като била свидетел на съдбата на сестра си и на войната между боговете, тя станала дори по-плаха и от преди. За да може да избегне тежестта на отговорностите с които я товарят, тя прокопала тунел до дъното на едно езеро и се скрила там.
Останали без надзор и управление, Духовете на водата се скитали безцелно. Твърде много вода се събирала на едно място и то се превръщало в блато, а прекрасни кътчета били поглъщани от разпростиращи се пустини. Кипели промени на земята, планини пропадали а други внезапно изскачали от океана. Непрестанни порои заливали сушата ден и нощ, докато не останали само върховете на най-високите планини. Всички живи същества се стекли на тях, спасявайки живота си, но попаднали в още по голяма беда – демоните...! Тогава Гигантите се обърнали за помощ към боговете. Когато Ийнхазад и Гранд Кайн видяли страданията им, претърсили целия континент и намерили езерото в което Ева се криела.
„ Ева виж какво стана само защото ти не искаш да поемеш отговорност за водата. Разрушаваш хармонията създадена с много усилия от наша страна. Не мога повече да търпя неподчинението ти.” Ийнхазад бе толкова разгневена, че очите и горяха в бели и буйни пламъци, подклаждани и от това, че много от Гигантите и другите живи същества отпътували към света на Шилен, застигнати от пагубното наводнение.
Най-накрая Ева, треперейки от страх се предала на желанието на майка си. Когато тя поела властта над водата катастрофалните бедствия постепенно стихнали, но на континента останала разрухата.

==============================================

Предизвикателството на Гигантите

Гранд Кайн вече бил доказал своята глупост, сътворявайки низкотварното същество наречено човек, лошото му управление и завистта на Ийнхазад сътворили подземния свят, населен от демони. Заради незнанието и слабостта на Ева, континента бе изкривил формата си.Всичко това пося семето на съмнението в сърцата на Гигантите... „Заслужават ли боговете тяхното боготворене...и дали не са равни на тях...?” Та нали могат да се возят в колесници направени от самите тях, и да влизат в дома на боговете свободно. Те могат да използват магия и да вдигнат цял остров в небесаста, където да живеят като богове. Те могат да удължат кръговрата на живота си, докато не започне да изглежда, че ще живеят вечно. И така Гигантите започнали да си мислят, че тяхните сили били равни на тези на боговете...
И така пожелали те самите да станат богове!
Гигантите открили магия, която им позволява да променят и създават нови видове живот и я нарекли „ Наука”. Опиянени от моща си те сформирали армия, която да се бие срещу боговете, макар да знаели за неуспеха на Шилен и шестте дракона. Боговете видяли подготовката и се вбесили. Ийнхазад, която единствена притежавала правото да създава живот била онемяла от гняв и се заклела да унищожи Гигантите и континента с целия свят заедно. Гранд Кайн я умолявал да запази спокойствие: „Колкото ти си майка на създаването, толкова аз съм баща на разрухата и унищожението. Спомни си какво стана последния път когато аз се оптах да сътворявам. Аз ще накажа Гигантите за тяхната арогантност и ако ти продължаваш да искаш да унищожиш целия свят аз ще ти се противопоставя с цялата си сила.” Гранд Кайн не искал да позволи унищожението на континента. Наранената и обидена Ийнхазад приела да ги накажат по неговите правила. Тя взела на заем чука на Гранд Кайн, по-известен като „Чукът на отчаянието”. Заради неговите разрушителни способнисти дори самият Гранд Кайн никога не бил използвал оръжието. И вдигнала богинята чука високо над главата си и го стоварила право в сърцето на града на Гигантите.

=======================================

Края на дните

Чак когато червени пламъци започнали да се сипят от небето, Гигантите осъзнали глупостта на постъпката си. Те се протегнали с обща сила да отклонят гнева на Ийнхазад събран в летящия към тях чук, но колкото и да били силни и сплотени, тяхната мощ далеч не била достатъчна да му попречат и той откъснал част от града им. Безброй много гиганти и други живи същества били повалени и смазани на мига. Оцелелите поели на изток там на където бе тръгнала преди време и Шилен, за да се скрият от гнева на богинят. Бягайки и изплашени до смърт, избивани един по един от стрелите на Ийнхазад гигантите отправили молба към Гранд Кайн „ Гранд Кайн, Гранд Кайн! Ние осъзнахме нашия грешен път. Само ти можеш да спреш гнева и лудостта на Ийнхазад. Не ни оставяй да изчезнем, ние които сме се появили от същото място като тебе, ние които сме най-мъдрите и най-силните същества на света.”
Слушайки молбите на бягащите, Гранд Кайн се смилил над тези бедни създания и решил да им помогне. Той повдигнал най дълбоките води на южното море и преградил пътя на Ийнхазад.
Богияната извикала гневна „ Какво е това? Кой смее да ми се меси? Ева моя обична дъще, премахни водата която е на пътя ми или се приготви да последваш стъпките на по-голямата си сестра.” Ева се страхувала от майка си и върнала водата в морето. Ийнхазад продължила да преследва гигнатите, ибивайки ги един по един. И те отново помолили Гранд Кайн за помощ. „Гранд Кайн! Най-силния от боговете! Ийнхазад продължава да ни убива, решена да ни избие всичките. Молим ти се, имай милост и ни спаси.” Гранд Кайн повдигнал земята на която гигантите стояли, голяма скала се подигнала и спънала гневната богиня „ Мафр, обичана моя дъщеря, кой смее да ми се изпречва на пътя? На секундата спусни земята долу, или бъди готова да последваш сестра си...”
Уплашена от тези думи, Марф се опитала да смъкне земята, но Гранд Кайн я спрял „ Ийнхазад, защо не се откажеш? Цялата земя знае вече гнева ти и треперят пред яростта ти. Мъдрите, но глупави гиганти осъзнаха грешката си напълно. Виж сама. Расата на горди и благородни създания, която управляваше света се крие треперейки от страх и се опитва да се спаси от теб. Те повече няма да могат да предизвикват боговете. Това място ще остане вечен затвор за тях. Овладей гнева си, отмъщението ти е завършено.”
Ийнахазад продължила да беснее, но знаела че не може да действа против желанията на Гранд Кайн – той притежавал сила равна на нейната. Тя се съгласила с него, че да оставят гигантите на онази тясна и безплодна земя да изкупят греховете си е по-добре от колкото да ги избие всичките.

=============================================

Завръщане към лагерния огън

Непознатия направи пауза в историята си. Омаяни от приказката, ние не бяхме помръднали, защото той неговата историята бе историята на нашия свят. Неговия глас, макар и мек, проникваше дълбоко в главите ни – като че ли беше омагьосан . Митът, за който той говореше, беше много различен от това, което ние знаехме, но въпреки това никой не възрази. Ние, най-твърдите и силни войни, бяхме увлечени от този непознат, и въпреки това бяхме на щрек, даже нервни и изплашени от този истински, обикновен човек. Подскочихме, когато някакъв бухал плесна с криле и полетя.
Непознатия се подсмихна, повдигна лулата към устните си и продължи с историята.
“ Не отминавайте с лека ръка моята история, само защото е различна от онези, знаете за боговете.Няма доказателство, че вашите свещенници са по-близо до истината отколкото един странстващ поет .Историята за боговете е Божие желание, не желание на хората. И все пак, как ли един истински свещенник е достигнал до истината? Слушайте внимателно. Това е историята на земята след изчезването на Боговете.Това е вашата собствена история.

===============================================

Последиците

Светът изпаднал в голям смут и бъркотия след изчезването на Гигантите. Свикнали с правилата на Гигантите, елфите, орките, джуджетата и хората, били изправени пред тежката задача да се прехранват сами. А светът бил много променен от "Чука на отчаянието". Мнозина били погубени заради бедствията сътворени от Ийнхазад, и много загинали в последствие на създалия се хаос и объркване. Всички твари от всички раси умолявали боговете за спасение, но те не отговорили на молитвите им.
Първите, които взели контрол над света били елфите, защото те били расата, отговорна за политиката повремето на Гигантите.Те успели много успешно да обединят всички раси и да продължат живота си.Но с течение на времето се виждало, че елфите нямали тази дарба да управляват света както Гигантите. Първите, които застанали срещу елфите, били орките.
“Елфите ли са по-силни от нас?Не!Имат ли право да царуват над нас?Не!Не можем вече да ги понасяме, те, които са по слаби от нас и си мислят, че могат да са над нас.”
Военната мощ на орките била много голяма и не можела да се сравнява с тази на елфите , защото те били горди и безстрашни. Целият континент станал територия на орките, а елфите били отблъснати в една малка част на континета .Там, те призовали джуджетата да им се притекът на помощ, защото единствени те, с големия си интелект и невероятно силните оръжия , биха имали шанс срещу орките. “ Раса на земята!”, извикали елфите .” Елате ни на помощ. Яростните орки ни прогониха с тяхната мощ. Помогнете ни, нека се бием срещу тях заедно.”
Но джуджетата отказали студено. В тяхните очи, светът се бе обърнал в полза на орките . Нямало смисъл да се бият със слабите. Елфите били ядосани, но не се отказали от решенито си.Елфите решили да потърсят помощ от расара на вятъра –артиъс.Разузнавателните им способности и въздушната атака биха били от много голяма помощ за елфите. Делегация от елфи пътувала до края на света, за да убеди артиъс да им помогнат.
“ Раса на вятъра елате и ни помогнете.Варварските орки ни подтискат с явната си сила. Нека да се обединим заедно и да им покажем глупостта им.”
Но както обикновенно, артиъс не били заинтересовани от политика или войните, които ставали по света . Те се противопоставили, не знаели нито една страна и се скрили много по-навътре в континента. Елфите се отчаяли.
“Уви, никoй не иска да ни помогне. Това ли е краят на нашия вид?Мръсните орки ли са тези, които трябва да управляват и да си присвояват всяка слава и богатство за себе си ?”

==================================================

Новия алианс

Обърнали им гръб умните джуджета и своеволните артиъс, елфите останали без алианс, с който да поведат война срещу орките.Стоейки и оплаквайки съдбата си, елфите били изненадани от появата на непознат сред тях. Непознатият коленичил пред краля на елфите, който се втренчил в него и видял, че този непознат бил представител на човешката раса.Непознатият носел на главата си корона, направена от три клонки.
“Какво има , водачо на нискостоящите хора?” попитал кралят на елфите.” Да не си дошъл да се присмиваш на нашата съдба?”
Човекът свел ниско главата си и проговорил.”Не, мъдри кралю, дойдох да видя, дали нашата незначителна сила , би била от някаква помощ за вас.”
Елфите се развеселили от факта, че човеците си мислели, че само с мнoгoбройна армия могат да помогнат. “Много достойно от ваша страна, кралю на човеците.” Съгласил се владетелят на елфите. ”Незначителни същества, каквито сте, но показвате завидна лоялност и отдаденост да жертвате собствения си живот, това е много похвално. Елате в битката и се бийте с нас, а ако спечелим, вие ще стоите точно под нас в управленито на света.
Човешкият крал се поклонил още по-дълбоко и повдигнал глава. ”Най-благородни кралю на елфите, “ проговорил човека” Ние, хората имаме само една молба преди да влезем в битка за славното царуване на елфите. Нашите сили са много слаби . Нашите зъби не могат дори да одращят кожата на силните орки, нашите нокти са много слаби срещу тяхните мускули.Умоляваме ви, дайте ни силата, за да може да се борим с тях . Научете ни на изкуството на магията .”
Смелото предложение оставило елфите шокирани и разгневени.Да научиш хората на магии? Никога! Те щели да превърнат хората в купчина пепел.Но кралицата на елфите, Веора ги прекъснала. Тя помислила и решила, че искането не и заплаха, а трябва да се почете. Хората били много слаби и би било смешно да си милят, че могат да навредят по някакъв начин на орките. И с тяхните малки мозъци , човеците не биха представлявали заплаха , а би били способни да научат магии. И така тя направила заключение , за кеото след време щяла да заплати с живота си .Човеците попивали науката за магията много по-бързо, от колкото елфите очаквали.Телата на човеците били започнали да се оформят и стягат чрез упорит труд . Те били умели в ръцете и можели да изработват много силни оръжия и тяхната численост станала изключително голяма и внушителна. За много малък период от време, човешката армия станала страшна сила.

====================================================

Съмишлениците стават врагове

Човеко-елфския алианс бавно започнал да надделява над орките. Когато това започнало да става все по-очевидно , джуджетата променили своята вярност и започнали да изработват оръжия за човеците.Със силни дуспехи и остри оръжия от джуджетата , човешката армия вече много лесно можела да победи войската на орките без помощта на елфите.
Елфите започнали да стават неспокойни, дори и когато победите на алианса започнали да се увеличават.Те усещали, че човеците ставали все по-силни и извън техния контрол. Но въпреки това, те не оставили това чувство да расте, защото не можели да си представят как човеците, най-долните същества биха били способни на революция. И с победата над орките ,елфите нямали време да мислят за опаснотта от човеците. Човеците продължавали да учат по-визши магии и в крайна сметка, войната завършила с победа на човеко-елфския алианс.Орките били принудени да подпишат унижителен мирен договор и да се изнесат на безопасно място в тяхните бърлоги в северните части на Елмор.Лидера на орките се разсмял докато бил на смъртния си одер. “Глупави елфи. Победата не е ваша, а на мръсните човеци. Как смятате да контролирате тези чудовища създадени от вас?”
Тези остри думи били самата истина и елфите били изправени пред нова опасност- човеците.Но след дългата ожесточена битка , елфите били много изтощени, за да продължат друга битка. Но за разлика от елфите , човеците били много по-силни с тяхните нови магии и затова, те се изправили срещу елфите.
Твърде късно, елфите разбрали, че са взели под крилото си едни деца на дракони. Страшна битка , магии срещу магии, разтресла земята.Но елфите били твърде слаби да унищожат магията на човеците. Елфите били бавно избутвани и прогонвани , докато не се оказало, че за тяхната безопастност те трябва да се върнат в тяхната гора. От там, те се потготвили за последния сблъсък срещу човеците. Магиите на елфите били много силни в тази гора и затова те решили да използват това предимство и да победят. Елфите изкопали затвори за човеците, но не изчерпващите се победители след тримесечната окупация били човеците. Нито елфската гордост, нито магичната сила на елфската гора, нито визшата магическа сила на расата могла да застане на пътя на неизчерпаемата мощ на човешката армия. Елфите пострадали много и в последствие избягали навътре в гората. За да се защитят се поставили силни защитни магии, за да не могат хората да преминат както и никoи други раси.И така човеците станали окупатори на цялата земя.

=======================================================

Завръщане при лагерния огън

Непознатия погледна на горе, когато поредната му история завърши.
Тя беше много различна от това което ние бяхме чували и все пак имаше нещо еднакво.Красивата елфска прислужница, която беше с нас, седеше тихо и сълзи бликаха от очите й .
Нощта стана все по-тъмна с историите на непознатия и дори дивите животни не се чуваха да реват, дори вятъра не поклащаше клоните на дърветата над главите ни. И дори реката, която течеше близо до нас изглеждаше онемяла и мека.Само звука от нашето дишане , и пръщенето на лагерния огън бяха шумовете, разпръскващи се в нощта.Изглеждаше така, сякаш цялата природа бе затаила дух , за да слуша историята, която се разказваше около лагерния огън.
Ние се наведохме по-наблизо , когато непознатия се изкашля, за да прочисти гърлото си и да започне наново.
“Не е ли иронично, че най-низките твари на земята, човеците , са взели надмощие над всички и управляват земята? Това е последствието от жаждата на човеците за сила. Дори и боговете не са си представяли, че човеците могат да владеят земята.”
“Сега ще ви разкажа историята за най-красивото и перфектно човешко царство, което някога е съществувало.
Това е историята на хората които тръгнали по същия път като гигантите.”

=================================================================

Историята се пренаписва

По време на изтощителните битки на хората с елфите и орките, те започнали да си оформят малко кралство. Централното кралство било оформено от хора, които владеели магиите. Те се защитавали благодарение на тяхните магически сили , поддържали реда чрез малки заплахи и неизбежно били въвличани в малки и големи битки. Редът се възстановил много бързо, когато лидера на Атен - Шуниман обединил регионът сега известни като Аден и Елмор. Той нарекъл своето царство Елмореден и се провъзгласил за император. Короната от три дървени клонки, която окрасявала челото му, сега се превърнала в златна корона с бижута и диаманти.Той станал известен като наместник на боговете сред последователите си. Шуниман се притеснявал за дължината на живота, която му била отредена. Фактът, че Гранд Кайн, богат на разрушението, бил техен създател и дал на хората голям комплекс за малоценност като добавка към това, историите които били останали за тях от другите раси, били просто унижителни за хора, които владеели цялата земя. За тяхното ново царство, те имали нужда от нов мит, нови благороднически истории, които да ги представяли в добра светлина. В последствие и с голяма доза религиозни намеси, Шуниман направил така че Бога който ги е създал е Ийнхазад, а не Гранд Кайн. Митовете и историята била променена и онези, които практикували черни магии и били последователи на Гранд Кайн били преследвани.
Религозните реформи продължавали с поколения и накрая хората започнали да вярват че Ийнхазад,богинята на добротата била тяхна създателка, а Гранд Каин бил бога на злото.Когато научил това, Гранд Кайн се засмял удобрително.
“Дори и да не ме почитате, аз няма да се разгневя.Но глупави хора, няма значение колко много се опитвате да покриете небето с ръцете си – нима си мислите, че то е толкова малко, че да го скриете ?“

========================================================

Елмореден и Периос

Докато Император Шуниман и царството Елмореден се разраствали и просперирали, региона Грация, намиращ се отвъд морето , все още бил потресен и оставен в развалини.Географското положение на Грация било такова, че колкото и да са се опитвали малки групички да покорят този регион, все не успявали. Малки царства почнали да никнат по картата и да заклеймяват земите за техни, провеждайки малки битки с единствената цел – доминиране.
Дошъл и денят, в който силната армия на Елмореден завладяла царството на Грация през западноморския мост и така правителството на Грация било принудено да се включи в алианс, за да се защити. Повечето от кралските особи и балгородници били избити по време на завладяването.Оцелелите аристократи се разрастнали по сила и така дошъл момента, в който инвазията на Елмореден била отхвърлена.Така, това послужило за обединението на кралство Грация. Това царство било наречено Периос.И така Периос и Елмореден били въвлечени в постоянна битка за доминиране и господство.Елмореден, които първи поставили начало на обединено кралство, имали своето предимство с воена мощ. Но и Периос имал своите предимстава. Първо, обкръжаването на царството от море давало на Елмореден много малка възможност за атака. Също така от голямо значение е било, че хората на Периос притежавали завещания от Гигантите, които можели да използват във военната си тактика.
Дори и с мнoгoбройната си войска и голяма военна мощ, Елмореден не могли да окупират Периос

===========================================================

Белет и кулата от слонова кост

Царството Елмореден притежавала Кулата от слонова кост. Това било място, в което се изучавали магии. Маговете, които работели в кулата, искали да подобрят и възстановят магиите на древните Гиганти. Силите на учениците и на учителите в тази кула били невероятно големи и имали същия авторитет, както и императора на Елмореден.
Сред тях бил и един, който се наричал Белет, най-силният мъж от всички и велик гений. Той бил обсебен от магиите на Гигантите и почти успял да научи всичките. Но силата им била прокълната и негодна за хората. А постигайки това, амбицията на Белет продължила да расте постоянно. Разтревожени, маговете от кулата обединили силите си, за да се отърват от Белет, но той имал прекалено много познания и опит.
В крайна сметка, маговете от кулата били принудени да използват черна магия, за да могат да заловят Белет и да го заключат в подножито на кулата. Въпреки охраната, която имал, за да не избяга , той успял да разбие килията и да изчезне. Той потеглил към остров Хеллбоунд, за да възстанови силите си и да се опита да завладее земята отново.
Черната магия, която била направена за залавянето на Белет имала и страничен ефект.Южните части на региона сега известни като Глудио, били оставени без надзор на черните маги и много хора били избити, когато заклинанието за залавянето на магьосника била направена .Царството обвинило Белет и разпространило, че той вече е дявол сред хората.


============================================================

Разногласие сред елфите

Голям обрат станал в Гората на елфите по това време.Загубили контрол над континета, елфите бавно загубили увереност .Те всичките забравли амбицията да доминират и управляват континента и започнали да живеят доволно в гората.
Също така, сред тях имало група елфи, които не били доволни от това, че всички започнали да се примиряват, че хората владеят континента, те били наречени тъмните елфи.Притежавайки голяма амбиция, те настоявали, че битката с хората трябва да продължи дори и с цената на използване на черна магия .Обаче това предложение не било посрещнато никак добре от другите елфи. По това време сред тъмните елфи се появил човек мъж и отишъл да говори с водача им .
“ Краля на тъмните елфи, ти искаш сили.Но елфското дърво и неговите привърженици се страхуват от получаването на великите сили, които ти желаеш.Те се страхуват от това дали ти ще използваш тези сили, за да атакуваш тях или да раздразниш хората и да им донесеш по-голяма беда .Точно тези мисли са причината за слаботата на елфите .”
Лидерът на тъмните елфи отговорил внимателно.” Кой си ти човеко магьоснико? Какво целиш , да ни излъжеш ?” “Казвам се Даспарион и съм обикновен магьосник.Но аз притежавам силата, която ти желаеш да научиш.Мога да ти помогна да постигнеш амбициите си, а в замяна ти ще ми дадеш това, което аз най-много искам.”
“Това, кеото най-много искаш? И какво може да е то? “
“Твоята малдост.Тайната на вечния живот.” Лека усмивка се изписа на лицето на Даспарион.” Въпреки, че умело мога да правя магии , все пак съм човек, краят на житота ми не е дори 100 години . Така, кралю на кафявите елфи, какво е твоето решение. Може да си помогнем и да постигнем, това което желаем .”
Прелъстен от възможността Даспарион да го научи на черните маги , кралят на кафявите елфи приел предложението и започнал да учи под ръководството на Даспарион. Той от своя страна научил тайната на вечния живот.
Научавайки за това, елфите прогонили събратята си, които предали Ийнхасад и станали последователи на Гранд Кайн.Настанала битка сред елфите. Кафявите елфи действали с черни маги и се опитали да омагьосат елфското дърво. Но то с последния си дух проклело враговете. Проклятието направило така, че дърветата около кафявите елфи изгнили и те станали расата на тъмнината . Затова, те вече били известни като Тъмните елфи.

================================================

Краят на златните дни

Златната ера в Елмореден дошла около хиляда готини след създаването на кралството. Тогава царувал имепратор Баюм. С голямо умение и харисматичната си личност, Баюм създал армия, най-великата на континета .Тази армия прогонила орките , които имали значително влияние над северните части на Елмор, към черните гори, наименовали ги в последствие като Кралството на Орките . В добавка, армията на Баюм окупирала южните части на Грация с постоянните си атаки към Периос.
С течение на годините, Баюм загубил интерес да завладява повече и използвал силата на царството си, за да строи , той построил една кула чак до небесата .
“Името ми вдъхва страх във всеки ъгъл на континента.Десетки хиляди животи могат да бъдат погубени или спасени , само с повдигането на ръката ми. Моята сила е абсолютна, но не мога да понеса това, че мога да притежавам тази сила само няколко кратки десетилетия. Ще поискам вечен живот от боговете и ще управлявам краслството завинаги .”Невероятната кула на Баюм била строена около 30 години .Той планувал да се покачи по кулата , до домът на боговете и да иска от тях да му дадът вечен живот.Когато се качил до небесата , боговете се противопоставили на неговите планове и му казали:
“Дете на нискостоящите човеци , ти смееш да влизаш в нашия дом и да молиш за вечен живот?Не научи ли нищо от урока, който Гигантите научиха? Много добре тогава, ако искаш вечен живот ще ти го дам , но условието е да не напускаш тази кула, която построи.”
Донесъл гнева на боговете над себе си, Баюм бе заловен завинаги във своята кула. След внезапното изчезването на императора, жестока борба между наследниците на трона започнала , и вичко за това, кой да оправлява и да бъде император. Много аристократи също опитали да се качат на трона. Всичко това обаче довело до затъването на Елмореден във вътрешни конфликти. Нужната сила и матерали за построяването на кулата била отнела по-голямата сила на кралството .Добавката на конфликти и постоянната борба за трона била последната капка. Блестящото царство на Елмореден , което било най-могъщото царство на континета , затънало във внезапен мрак. В следващите 20 години, царсвото било изпаднало в пълна бъркотия.

=========================================
Очаквайте продължение !


Източник: http://www.clubtrouble.info
Back to top Go down
 
Исторята на LINEAGE света ! Part I
View previous topic View next topic Back to top 
Page 1 of 1
 Similar topics
-
» HIGH ELF 500 PT Part Deux!
» Time Paradox - part 0.0037 (comic attemp #1)
» Tenative 5th Ed. Eldar (Part 1)
» How to beat Daemons
» The Cult of the Serpent

Permissions in this forum:You cannot reply to topics in this forum
Hyuga :: Hyuga only :: Old Section-
Jump to: